Единствените, известни на практикуващите лекари медикаментозни средства, които се използват при нарушен баланс на чревната микрофлора, са лиофилизираните препарати за възстановяване на чревната микрофлора. Тези препарати обаче водят само до временно подобряване на здравословното състояние на болния, без да възстановяват биоценозата му. Причината за това се състои в следното. Бързо замразените и изсушени култури на бактериите само частично запазват жизнеспособността си, т.е. те са условно живи. За нормалното им възстановяване са необходими комфортни условия, определена хранителна среда. А какво имаме на практика обаче?

При перорално приемането на сухи препарати те последователно преминават през всички части на храносмилателния тракт и достигат „дома си”, т.е. дебелото черво, след като вече са се изложили на въздействието на стомашния сок, жлъчката, задстомашните сокове, продуктите на разграждането на храната в горните части на стомашно-чревния тракт. Процентът на бактериите, които могат изцяло да възстановят жизнените си сили в лиофилизираните препарати и без това не е висок, а в агресивните среди на стомашно-чревния тракт, огромната част от тях просто не успяват да „оживеят” и умират без да стигнат до мястото си на обитание и без да донесат необходимата полза. А и средата в дебелото черво изобщо не съответства на полезната среда, създадена в термостата с помощта на специални хранителни бульони. Върху етикетите на сухите препарати на бактериите, обикновено се посочва доста значително съдържание на жизнеспособни бактерии в тях. То обаче се определя според тяхното съдържание в специалните хранителни среди, няколко часа след поставянето им в термостатични условия.

Въпреки това, от приемането на лиофилизираните препарати все пак има някакъв ефект. Според нас, той има ферментативна същност, т.е. той е обусловен от отпадъчните метаболитни продукти на бактериите, които се намират в препаратите и разграждането на самите „скелети” на загиналите бактерии. По този начин, когато болният приема лекарството, болезнените симптоми намаляват или напълно изчезват, но след прекратяване на приемането, ако не се възстанови нормалната микрофлора на дебелото черво по друг начин, болестта ще се повтори.

Ние смятаме, че за успешното лечение на дисбактериозата и нейните последствия следва да се предприемат комплексни действия, които включват: първо, да се направи диагностика; второ, след това възстановяването на чревната микрофлора да започне от създаването в червата на благоприятна среда и елиминирането на патогенната и условно-патогенната микрофлора, гнилостните и гноеродните бактерии, т.е. да се извърши основно почистване на дебелото черво. И трето: да се въведат в дебелото черво живи пробиотични култури, които да възстановят дълготрайно чревната микрофлора.

В съвременната литература, както в специализираната, така и в популярната, е широко разпространено мнението за голямата полза на периодичното прочистване на червата за поддържане на здравето на необходимото ниво. В книгата на Малахов, например, като ефективен метод за лечение на дисбактериозата се предлага комбинацията от прочистване на червата и специални диети, след което микрофлората се възстановява от само себе си. Ако това не се случи, се препоръчва тази процедура да се повтори още веднъж. И така в продължение на 2-3 месеца. Това е добър начин за провеждане на втория етап от едно комплексно лечение. На практика обаче, в повечето случаи пациентите не се излекуват, поради простата причина, че микрофлората на червата не се възстановява от само себе си. Тя се нуждае от външна помощ. Т.е. необходимо е реинтродуциране на полезни бактерии в червата за трайно възстановяване на чревната микрофлора и последващо цялостно излекуване.

По принцип, системата „Медбио+” също препоръчва прочистването на организма от отпадъците. Периодичното прочистване на червата не само от задържалите се в тях по-дълго от нормалното, но и от залепналите към стените на червата плътни изпражнения без съмнение е полезно за организма, но то не е панацея. Защото прочистването на организма все пак не отстранява основната причина за неговото „задръстване” - дисбактериозата. А и всичко трябва да се прави с мярка: честите клизми, промивките на червата имат и странични, негативни ефекти – стените на червата стават по-тънки, измива се не само условно-патогенната и гнилостната, но и остатъците от полезната микрофлора, нарушава се перисталтиката на червата и болестта се вкарва още по-навътре. Отпадъците отново започват да се натрупват, появяват се симптомите на нарушението на метаболизма и т.н.

Спазването на определен хранителен режим в редица случаи е просто необходим. Например, при стомашни язви. Лечението на дисбактериозата и съпътстващите я хранителни алергии само с помощта на диети обаче се оказва недостатъчно. Вече знаем до какво може да доведе това.

Предлаганата от системата „Медбио+” методика за лечение на дисбактериозата помага на организма да възстанови нормалния метаболизъм чрез възстановяване на заложения от самата природа баланс на микрофлората на дебелото черво.

След определяне въз основа на клиничните симптоми и лабораторни анализи, че болният има дисбактериоза на дебелото черво, ние в продължение на 7 дни обработваме червата му, като създаваме в тях среда, която е благоприятна за нормалното функциониране на чревната микрофлора. След това се вкарва специално подготвената от нас култура на живите бактерии в най-високата фаза от жизнената им активност. Културата се „имплантира” в големи количества (дозата обикновено е 90-100 мл) в различните части на дебелото черво, последователно във възходящото, напречно ободното и сигмовидното черво.

В методиката ни не се използват никакви допълнителни препарати, които спомагат за потискането на условно-­патогенната и патогенната микрофлора. Чрез „имплантиране” на културата ние създаваме в дебелото черво условия за потискане на патогенните симбионти по биологичен път, като по този начин възстановяваме заложения от природата баланс на микрофлората, спомагащ за възстановяването на системите за саморегулиране. Чрез повишаване на броя на здравите и активните полезни микроорганизми ние оказваме на организма необходимата помощ за активиране и възстановяване на механизмите за саморегулиране.

Разбира се, в много тежки случаи болният не се излекува напълно след първия цикъл на лечение и балансът на микрофлората не се възстановява. Поради тази причина, имплантирането на биокултурата трябва да се повтори 2 или дори 3 пъти.

Възможно ли е да има предозиране на препарата на живите бактерии в дебелото черво. Първо, при дисбактериоза вече има значителен недостиг на полезна микрофлора, което само по себе си спомага за развитието на патогенната и условно-патогенната микрофлора, а и средата в червата не е много благоприятна за имплантираната култура, поради наличието на голям брой отпадъчни продукти, затова тя трябва да се използва в големи количества. Второ, както вече знаем, патогенната микрофлора оцелява по-добре. В резултат на съжителството и взаимната борба на двата вида микроорганизми автоматично се определя количеството както на едните, така и на другите, т.е. необходими са както едните, така и другите.

В някои практически случаи, преди началото на лечението лабораторните анализи на изпражненията показват липса не само на полезната, но и на условно-патогенната микрофлора, червата се оказват почти стерилни, но след курса на лечение се появява както едната, така и другата, а имплантираната култура поддържа техния баланс докато организмът самостоятелно не премине към заложеното от природата състояние.

По данните на научната медицинска литература, имплантираната микрофлора не се задържа в червата дълго време и след 7 дни ги напуска. Нашите данни обаче показват, че това вече не нарушава създадения баланс и нормалното функциониране на системите за регулиране се запазва. Това всъщност е много интересен научен факт, който изисква по-специално внимание, като научното му обяснение все още предстои.

По всяка вероятност, имплантираната от нас в червата жива култура по някакъв начин предава информация, съживява и активира програмата за функциониране на собствената, присъща на организма микрофлора, която винаги присъства в дебелото черво в малки количества и я кара нормално да се размножава и да извършва необходимите функции. Може да се предположи, че продължителното „бездействие” на бактериите, предизвикано от определени причини, е довело до това, че те не само не са могли да изпълняват функциите си, но и са се превърнали в чужди и организмът е започнал да произвежда антитела срещу тях. Освен това, и това е добре известен факт, „неработещата” както трябва Ешерихия коли може дори да произвежда токсични вещества, които отравят организма.

С други думи, за организма е важно не само наличието или липсата на микрофлора в дебелото черво, но и нейното качество.

Предложеният от нас метод за лечение на дисбактериозата позволява не само да се възстанови балансът на микрофлората, населяваща дебелото черво, но и да се осигури нормалното й функциониране впоследствие.

Съществуващите в днешно време методи за лечение на дисбактериозата също допускат намесата в процеса на саморегулиране на баланса на чревната микрофлора, но само чрез потискане на патогенната, а това, според нас, вече е отстраняване на последствията, а не на причината. При дисбактериозата броят на полезните микроорганизми пада под границата, при която се осъществява активиране на системите за регулиране, като това не води до нормализиране на баланса на микрофлората. Освен това, елиминирането на патогенната микрофлора обикновено се осъществява с помощта на антибиотици. А те, както е известно, унищожават не само патогенната, но и полезната микрофлора. За какво възстановяване на баланса говорим тогава? Патогенната микрофлора скоро се появява отново и продължава болестотворната си дейност.

За да оздравее, на организма е необходима жизнеспособна и активна полезна флора, при това в съответните количества. Тогава балансът може да се възстанови, патогенната микрофлора самостоятелно прониква в червата или останалата в тях микрофлора започва да се размножава, като при наличието на полезни микроорганизми в червата, тя ще се държи пристойно – няма да се размножава прекалено много и няма да нанесе прекалено голяма вреда. Този процес ще се контролира от полезната микрофлора. Тя, от своя страна, също няма да се размножава прекалено много, тъй като патогенната няма да го допусне. По този начин ще се активира системата за саморегулиране.